Български
English
Мандрица е чаровно сгушена на десния бряг на Бяла река, в най-източната част на Родопа планина, на самата граница с Гърция. Селцето е запазило своето очарование, автентичност и език още от далечната 1636 година. Легендата разказва, че селото е основано от трима братя албанци, православни християни от село Вискуки, недалеч от град Корча, Южна Албания. Братята били едри скотовъдци. Тогавашният османски военачалник Али Паша ги задължил да снабдяват войската му с мляко, месо и други продукти по пътя й към Одринско. Наложило се братята и техните семействата да заминат с войската. Достигнали Одрин. Али Паша поискал да изрази своята благодарност и предложил на тримата мъже да обиколят целия Одрински вилает, за да намерят незаселено място, което да е подходящо за стадата им и да се установят там. Обещал да им издейства писмено разрешение – ферман, което да освобождава от данъци жителите на бъдещото село, да позволява изповядването на християнската религия и да забранява заселването на турци там. Те обиколили навред, докато не намерили най-подходящото място. Показали го на Али Паша. Той им дал земята и им издействал от султана обещания ферман. Освен предварителната уговорка, ферманът определял и границите на селската мера, а именно: минаването на стадата отвъд реката и връщането им обратно за един ден определяли границите на землището. Тук те построили мандра и оттам и дошло името на селото. То започнало бързо да се разраства и в началото на ХХ век достигнало около 3500 души като тютюнът, бубарството и търговията се превръщат в основен поминък за жителите на село Мандрица. В миналото в селото е имало четири мелници, 22 мелачки за сусамово олио, 1 тухларна, леярна за камбани, манифактура за газирани напитки, кожарска манифактура, бъчварница, бояджийница, таханджийница, много аламбици за ракия и мастика, оръжейни манифактури, бижутерии и др. В Мандрица е имало две гръцки училища – едно мъжко, едно девическо и една детска градина. В селото има две църкви. Гробищната „Света Неделя“ е малка еднокорабна сграда. Строена е през 1708 година и е една от най-старите църкви в Източните Родопи. Селската църква „Свети Димитър“ е построена през 1835 година. В днешни дни селото вече силно е обезлюдено. За отминалите времена напомнят само старите триетажни кирпичени къщи. Има и няколко тухлени къщи в гръцки стил, отлични представители на тракийската архитектура с резбовани тавани, балкони от ковано желязо и колонади. Малкото останали жители на селото продължават да говорят на автентичния албански език, донесен от предците им и съхранен през вековете на създаване и възход на селото.
Галерия
